Защо ли те, Родино, все така обичам?
Защо ли свидна майка те наричам?
Затуй ли, че отгледа и откърми
Аспаруха, Симеона и Асеня.
Ти бе млада, но достойна.
В теб разбиха се татари, рицари, ромеи.
После снагата ти сечаха безброй
османски ятагани.
Но ти растя, събира мощ велика
и пак роди, откърми и отгледа
Паисий, Левски и българска княгиня.
Един бесило зарад теб усука,
куршум друг парна по челото,
трети себя, дете и скъпа жертвува.
Тогаз Русия мощна ръка
корава ти подаде и ти отново
млада стана.
В тоз миг те призоваха
Драгоман и Гургулят
и българският воин
кръвта си там проля.
Ти би се при Мур,
Страцин и Драва
за общата правда.
Сега свободна си и демократична,
но стенеш пак от дълбоки рани.
Но ти била си и ще бъдеш,
Българийо мила, Родина моя.
© Борка Нягулова Всички права запазени
единствена и неповторима,
красивата наша Родина,
БЪЛГАРИЯ !