petertpetrov (Петър Петров)
126 169
15.03.2012 г., 19:04 ч.

Ода за късата памет 

  Поезия » Оди и поеми
1032 0 7

              Ода за късата памет.

 

Червени бабички и старци,

                      изпаднали в деменция,

с въздишки бъбрят, сътворяват

                        История с превенция.

 

Ровят си  панираните мозъци,

                         приседнали на завет.

Не знаят колко е печално

                         да имаш къса памет...

 

И тъй, започвам с мотото крилато:

"Ах, колко хубаво си беше

                          по времето на Тато"...

 

Е, верно, че по магазините

            не виждахме банани,

                       сиренце и шоколади,

 но благодарение

        на Татовото благоволение,

                     бяхме нахално млади.

И нас ни стягаше

                               на ризата яката,

но по-лесно понасяхме

                   на тиранията "благата"...

 

От закритите

                      специални магазини,

само там май имаше маслини,

          управниците ядоха и пиха.

Противниците им

          във лагер "Белене"

                        с прасетата

                                     се веселиха...

 

Под Татовото

                     Мъдро Ръководство,

без тромаво съдебно

                                 производство,

без много колебание

                        и без излишна пот,

затриха не един пропаднал

                            Човешки живот !

 

Поминуваше народа ни

                                на типов хляб

и на наложена сланина...

Месо похапваше на Първи май,

а портокали вкусваше

                        на  Новата година...

На училище отивахме  

        със  майчина  добра заръка,

а за влизане във ВУЗ ни искаха

                  Партийна  препоръка.

Хубавото на Бай Тошо беше,

че бе хитрец засмян и закачлив.

И от всичкото най-вече,

                          че  ме остави жив.

 

Стар съм вече,

                     но на сините напук,

искам да се цаня за лакей.

                         На неговият внук.

Нали се е засилил здравата

да си върне в наследство

                                    Държавата.

Така да си припявам

                            мотото крилато

и на старини да съм добре,

        както по времето на Тато.

 

Поръчах на сина,

                    поръчах и на внука

като се гътна,

                    да викнат каменар.                 

НА ПЛОЧАТА  МИ

              НАДПИС ДА ИЗЧУКА

"ЖИВЯЛ В ОХОЛСТВО,

         ЩАСТЛИВО  И  БОГАТО

ПО ВРЕМЕТО

        НА ПРАВЕШКИЯ ТАТО"...

 

© Петър Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На batstefko1. Създадохме,БатСтефко! Твореца е създал човека за да твори и той е творил във всички времена, независимо от това кой и как го е управлявал. И древните египетски роби създадоха Пирамидите и Свинкса през робовладелческият строй. Модерният човек от 21 век им се възхищава,но никой не е дръзнал да напише ода, възхваляваща щастието на робите. По времето на Хитлер фашистка Германия изгради най-модерната пътна инфраструктура от магистрали в Европа. Това обаче не спря световната общност, включително Германия, да отхвърли и осъди Хитлер и неговата фашистка диктатура, като античовешки. Само комунистическият диктаторски режим остана неосъден от нас. Или по-точно беше осъден с половин уста "условно", на "пробация".O,tempora,o mores!
  • На мен ми хареса, защото беше точно така! Не че искам да се върне онова време, но и сега нещата никак не са добре...
    Поздрави!
  • Не помня много от това време, но помня че живеех в родината и мама ни гледаше грижливо три момичета с една заплата...
  • Къса памет - много си прав!
    Ама, то така е - човек бързо забравя...
    В този случай, обаче - за жалост, лошото...
  • Не можем ли и двете страници
    на една история да прочетем,
    е по-добре да замълчим.
  • Е,господин Томад,сигурно е имало и такива,които нищо не са правили по цял ден,но ние направихме за 45години една България, която вече 23 години не успяват да ограбят и разрушат...Колкото до Живков,едва ли някога ще тъгувам за него,но времето преди беше време и на обикновените хора,които живееха в собствената си държава,като в собствена държава.
  • Много се смях, наскоро четох в един от куестовете на Българ следната реплика: "Ейй, колко хубаво беше в комунизма - по цял ден нищо не прайхме."
Предложения
: ??:??