Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека
ще бъде брат,
ще вървим напред,
няма връщане назад!
Затова блъскахме
от сутрин до здрач,
катерехме върха
без шерп и носач.
Получавахме трохи
за човешки харчове,
набивахме крак
на червени маршове.
Водачите се черпеха
с уиски и чер хайвер,
ние смучехме пърцуца
със зеле и червен пипер.
Шепнехме оглеждайки се
някой дали слуша
и да погуби в Белене
бедната ни душа!
След тъмните облаци,
небето се проясни
от нова Вяра
за по - светли дни!
Развяха се знамена -
сини, червени,
дотичаха и борчета -
новите бизнесмени!
В късна доба
тръгнаха да работят
без да се навеждат,
без да се потят.
Изплашена Вярата
хукна към чужбина,
тръгнаха и младите
с първата дружина!
Остана Невярата
за утрешният хлеб,
в човека непознат,
застанал зад теб,
чакащ да се наведеш,
да направиш стойка,
а той да поработи
без никаква упойка!
Невярата в женитбата,
в голямата любов!
Жулка с Ромео замръква,
на сутринта е с нов!
Накъде да погледнеш
все е силикон,
няма истински дупета,
ни натурален балкон!
Народът в Родината,
без истински водач,
в пушинака се заскита
от сутрин до здрач.
Върви, лута се
с Невяра в тъмата,
търсейки пътечка
да излезе от гората!
Излезе ли - ще дойде
Видов ден със зората,
със замах ще смете
изметта от страната,
а той, народът,
с грешни си души,
светло бъдеще с Вяра
пак ще почне да гради!
© Никола Яндов Всички права запазени