Одисея
Живее времето, но в него не живея.
Затворен в хилядите му посоки,
предсмъртно песента си пея,
пропуснал сетния си шанс за скока.
Не скока от земята пак в земята.
Не скока към невидими простори.
Дори не скока най-последен на душата,
след който само ехото говори...
А скокът над мълчанието странно,
където арестант си по принуда
и облаците те прегръщат плавно,
но ти от щастието си прокуден...
Тъжа или се радвам - сам не зная.
Дали е нощ или е ден - не питам.
Светът е монотонната ми стая
и с нея в космоса над мен политам.
Летя - безцелен скитник сред звездите.
Галактиките подминавам даже.
Сънуват ли, или пък будни са очите?
Нормален ли съм, или съм прокажен?
Целта е най-безцелното пространство
и аз съм наркоманът на идеи.
Да съществувам значи пак да странствам,
но моят двойник да не ме намери.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните ...
Коментари
-
"Целта е най-безцелното пространство"
но е стрелата, дето ще пробие
отвор накъм далечни светли царства
и нови светове ще ни разкрие...
-
Метафизично състояние,чувство за предопределено събитие.
Не всеки намира време и смелост да гледа с "божествен взор" съдбата си по този поетичен, но и жесток начин.
Ако някой приема, че Бог е милосърдечна благодат, явно се самозаблуждава.По-скоро е хладнокръвен наблюдател!И е безспорно,че Младен е разбрал това:"Помогни си сам,че да ти помогне Господ!"
Поздравления, Младен! -
Отново силен и дълбок стих, Младене!
"Живее времето, но в него не живея."
Философията на осъзнатия живот!
Бъди, Поете! Живей в този живот! Даваш му смисъл!
Адмирации! -
"Светът е монотонната ми стая
и с нея в космоса над мен политам."
Великолепни стихове! Истинска Одисея сред звездите! Поклон, Поете! -
Младене, избрал си точно заглавие на стихотворението - една единствена дума, а те разказва напълно. Сканираш безпогрешно в себе си време, чувства, мисъл, състояния… Вечно пътуващ, вечно търсещ! Създаваш усещането, че се задушаваш в „монотонната стая“, търсейки отговор на съществени въпроси, а в действителнност ти си го намерил вече … Едва ли има по-свободен човек от теб, ти имаш и свободата на духа! Възхищавам се на таланта ти!
-
Продължавай да бъдеш "наркоманът на идеи"! И в творчеството, и в живота! Възхищавам ти се!👍
-
Без думи. Потънах в това стихотворение!
-
Хареса ми,Младен.Като звезден водопад се сипят думите и удрят направо в душата. Прелестно както винаги. Поздравявам те!
-
... защото ще настане криза за идеи.
-
Много, много ми хареса това стихотворение. Има нещо задъхващо се в него... Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Потъвам в очите на стиховете ти!