20.08.2024 г., 10:19 ч.

Одобрение 

  Поезия » Философска
70 0 0

Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.

 

Думи тежки те повалят, нужда от одобрение,
картината разклащаш, мастилото размазваш.
Очите на хората пробождаш и те бягат,
съдбата ме прокле да говоря и да плача.

 

Как да бъда твърд, когато потъвам,
как да се отпусна, когато всичко боли?
С усмивка на касапин любовта ме пита,
мога ли да издържа, да горя?

 

Гласът в мен шепне: „Дай, кради от младостта,
нали за това живееш ти сега.”

Син и бял е завършекът на Сатурн,
дали след толкова уроци открих пътя напред?

© Мария Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??