В дълбока зима нежни ветрове напяват с ледена жестокост,
разкриват потъмняла гледка в процепи от липсващи листа,
напомнят на изгубения в безпощаден мраз за смърт оброка,
за избледняващата клетва, носеща със себе си тъма.
Изчезващият спомен ярко грее във ядрото на мъглата,
съдържащ в себе си картини от безбрежни и неясни времена,
крещящ с безплътен писък във пределите на самотата,
зове изчезналата и непоявилата се още дивна красота.
Обърнати, подбелени очи навътре гледат без зеници,
откриващи в несъществуващите хоризонти гъст, бълбукащ мрак,
подплашени, изгасят някога бушувалия огън до искрица,
несигурни, убежище при гарван търсят с тих и глъхнещ грак. ...