Аз съм огледалното момиче...
С душа от тъничко стъкло.
Момичето, което вечно тича,
сама не знаейки защо?...
Аз съм пролетна дъга,
дългоочаквана, след бурен дъжд
и нося в себе си тъга,
ранявала съм не веднъж...
Аз съм от удобните жени,
оичам безусловно и по много,
от обич са пролятите сълзи
и от едно внезапно "сбогом". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация