Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни...
На спомените за онези човешки
сълзи, които във мрака заспиват,
самотни и сухи...
автор: Моника Стойчева
дата: 11. 02. 2015 г.
© Моника Стойчева Всички права запазени