дкф99 (Диди Ф)
39 619
4.12.2007 г., 16:14 ч.

Огледално 

  Поезия » Друга
1657 0 6
 

ОГЛЕДАЛНО

 

Пустиня е моята душа.

Оазис е сърцето ми в нея.

Пред огледалото стоя сама,

направо искам да полудея.

 

Държа моето лице,

в изкривена маска

с изтръпнали ръце,

жадни за една ласка.

 

Животът ми изтича бавно,

ограбван,  миг по миг

от съдбата безпощадно.

А от мен няма ни стон, ни вик.

 

Животът ми отминава,

през куп увехнали мечти.

След мен какво остава?

Само няколко сълзи...

© Диди Ф Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом сърцето ти е оазис, всичко ще е наред, мила Диди! Браво, чудесен стих!
  • Хубав стих!
  • Стихът е хубав, горе главата - от всяка пустиня има излизане!
  • и те ще изветреят
    Искрено се надявам животът ти да не пеминава през куп овехтели мечти...
    упс, увехнали...
  • Браво, Диди!
    Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Сълзите ще отмият мъката.
    Гледай напред, към слънцето и звездите...
    И пиши прекрасните си стихове...С много обич.
Предложения
: ??:??