30.10.2008 г., 10:59 ч.

Огледало 

  Поезия » Философска
1955 0 31

Огледалото ме гледа
все различно,
само то
виновно е сега.
Когато съм усмихнато
щастлива,
чаровно е
и младо при това.


Когато пък
намръщено се взирам
и гледам  тъжно,
някак сиво,
и то под вежди
ме поглежда,
гримасничи
красноречиво.


Намигна ли му,
също ми намига
със дяволито пламъче
в очи.
То сякаш
чувствата разбира,
не трае 
и не може да "мълчи".


Ах, мое странно
огледало,
душата ми
на показ изложи.
Така ще мога
да я моделирам,
надничайки
във  твоите очи.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??