Опиянени от гласа на лъжата
взираме се в човешкото
празно пространство
с поглед странен
в огледалото отсреща.
Приковаваме очи уморени,
устните думи
болни изричат,
то всичко попива,
но не отвръща,
а тайно мълчи.
Обречено да крие
мъката в душата
с образа на лъжата,
в него живеят много съдби,
плачат изгубени мечти,
драми трагични.
© Мима Всички права запазени