Огледало

Едно замислено и огромно огледало

блести от слова и суета.

Като време старо, старо

оглежда човешката душа.

Като разпятие ни тегли в далечината

със своето мълчание велико.

Колко тайни ни разкрива

в сърцето мълчаливо.

А може би тъй нямо

от звуци, като лист излято,

единствено в очите свети

вечно младо и велико.

Със своето мълчание залива

усмивки от бръчки уморено.

Бели крила ни дава

с обичта на хората смирено.