alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
2.12.2017 г., 0:05 ч.

Огледало 

  Поезия » Философска
791 5 8

Огледало

 

Два микрона сребърен йодид

сложени отзад върху стъклото…

И отсреща гледам индивид,

уморен и с бръчки по челото.

 

Не, това не може ти да си,

шепне във ухото младостта ми.

Тоя срещу теб не е красив

и едва ли някога ще стане.

 

Я се погледни какъв си днес –

мозъкът, тревожно съобщава.

Младостта ти завещава стрес 

и си тръгва без да се прощава.

 

Уж стоиш срещу самия теб,

а се чудиш ти ли си – не си ли…

Хленчи остарялото дете.

Моли огледалото за милост.

………….

А пък безпристрастния квадрат

само отразява външността ти.

Вътре, в твоя огледален свят,

някой плаче…

Може би душата.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми самоиронията,харесва ми съдържанието в чудесния ти стих,Александър и от същата позиция казвам-като жена аз обичам да се оглеждам,но го използвам като стимул да "поправя"следите от живота/доколкото може/,а важна е душата,не да плаче,а да се бори....Но,когато й се прииска да извърши нещо щуро-...се поглеждам в огледалото!!Не бива да ставам смешна...
  • Хареса ми!
  • Такава лекота на писане...Маестро, поздравите ми!
  • Бих го счупил, Вики, ама после десет години нещастни любови малко множко ми се виждат. Все пак, благодаря за грижовността!
  • Счупи си огледалото, докато имаме сили да се смеем и да вършим щуротии - млади сме. Обичам стиховете ти
  • Харесвам поезията ти.
  • Май е така с всички. Отаряваме физически, а предишните възрасти са си в нас. А душата, разпознавайки в огледалото сегашната възраст, плаче за предишните.
  • Няма огледало за душата – това прочетох на финала.
    И в това е майсторството – да намериш образ, чрез който да изразиш идеята на стиха си.
    Поздравления за моженето!
Предложения
: ??:??