Огледало за душата

Konstance (Констанс)
19 229

23.07.2024 г., 21:43 ч. 2024-07-24T07:46:54+03:00

Поезия » Философска

164 1 3

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –

отпечатък един на душите ни грешни и луди,

дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,

непознати за себе си, в чужди посоки се губим…

И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая,

във духовна омая преплели невидими пръсти.

А в безвремие друго ще дойде момент да се каем,

че едва ли сега-то ще искаме с болка да кръстим.

Не, не ще да надбягаме тази дълбока разплата,

що в мисловния пъкъл остави безмерна следа,

че залутана търси те в бъдно и в прежно душата,

без да бъде за мене и теб кръст, съдба, и беда…

И не искам да бъда причина за избори грешни,

нито призрак, белязал със стъпките свои нощта.

Но безволна съм вече, откакто случайно те срещнах –

да те губя не ща и след теб в самота да крещя…

Да поставяш на съд пред съдбата ония любови –

ще е сякаш отхвърлил си всички посоки назад.

Ние с тебе това сме. Кажи ми дали сме готови

край да сложим сами и осъдим душите на глад?!

07.07.2024

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.