27.09.2014 г., 12:53 ч.

Огледалото 

  Поезия » Друга
297 0 0

Гледам в огледалото

и не мога да позная,

виждам външност позната, но

на кого ли е тя, не зная.

Аз ли съм това,

или обичайната ми маска,

опитвам се да я сваля,

но не става.

Ето, сложих нова маска

и усмивка се показа.

Ала странно чувство аз изпитвам,

боли ме нещо там дълбоко,

опитвам се болката да залича,

но безсилен оставам аз.

Гледам в  огледалото ми старо,

усмихнат и щастлив човек отсреща.

Но за миг нещо става,

огледалото затрептява,

като болно се превива 

и щастливецът се скрива.

Гледам и не вярвам,

не човек, а душа

стои пред мен сега

душа, черна като смола,

и надежда изгоряла.

© Пламен Янков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??