Когато изплачеш цялото море и сред сол очите
се научат да плуват без корабни въжета,
панаира на суетата ражда захарно петле,
докато ти се давиш между припева и главна
буква в куплета.
Завъртял си въртележката на живота пред очите
на дете, докосващо небето.
Прибрани отговорите стоят на суша - скрина на сърцето.
Тогава пораснал си със ръст, но не и с време.
Дърветата пред теб стоят оголени в ступор.
Ронят лист по лист - кичури. Падат върху рамене -
опората при буря. ...