Eleya (Елия)
206 431
17.04.2020 г., 12:41 ч.

Огледалото 

  Поезия » Философска
821 6 6

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести. 
И в него се преливат отразени 
човешките ми драми и черти. 

 

Щастливи мигове, едва дочути, 
отлитат с лошото с един замах. 
То сигурно и точно до минута...
превръща яростта в невидим страх.

 

Но счупя ли го, мигом ми отвръща. 
Тъгата ще ме следва шест лета.
На седмото едва ли ще съм същата, 
защото ще ме срещне любовта.

 

И пак ще се завърта кръговратът 
от чувства, мисли... И сълзи, и смях.
Щом влезеш на среброто през вратата, 
отново ставаш нов. С един замах! 
 

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??