12.09.2020 г., 0:43 ч.

Огнени цветя 

  Поезия » Философска
969 1 6

Ако ти си бучка лед, аз съм стрък от огън.

И не ме е еня дали ще направя беля.

И да се пазиш, пак ще те опаря.

Питаш кое ще отпадне първо жарта или угарта.

- Няма как да сложа точка на разпален факел.

Сезонът ще е този в първия куплет

на твоята най-любима песен.

И не за утрото и слънцето ще си говорим.

А за посятите цветя под Огнения храст.

И не искай от мен да бъда последен най-добър.

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Латинка-Златна! Удачията значат!
  • Успех и от мен, vitality2 (Мария)!
    Бъди в Светлината!
  • Много се радвам за одобрението, г-жо Станоева. Огънят е омагьосваща стихия, която много култури успяват да хванат в своя полза. Прометей трагично го изстрадва, Фениксът го носи със себе си. В Библията святото чудо "сади" огън в душите.
  • Тъй като текста е доста философски проведох разговор с авторката и тя успя да ме убеди, че съвпада с темата. Личното ми мнение е, че е твърде сложно за юноши, дори аз трудно го разбрах, но пък приемам, че има по-умни млади хора от мен Желая на Мария успех в предизвикателството!
  • Да. Благодаря, Мария. Като свърши огънят в душите, мислим за остатъка от немислимото, което не е пламък. Но също може да пари.
  • Продължавай да бъдеш " стрък от огън"! Мисията на всеки, който пише, е да свети!😃
Предложения
: ??:??