25.04.2008 г., 11:52 ч.

Огнени късове 

  Поезия » Друга
1290 0 33
Понякога присядам до камината
и пламъците тихо заговарят.
Картинно сменят спомени отминали
и рани незараснали отварят.
Пълзят шахматно сенки по стените ми.
По нестинарски в мрака сив танцуват.
Рисуват плахи и далечни истини
и жаден образ огнено изплува.
На пристаните в края на очите ми
закотвена е топлата жарава.
Понякога сърцата са спасители-
угасналия огън приютяват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
: ??:??