Огнено лято
Вятърът горещ с мирис на Сахара
слънцето пулсира с огнени лъчи
земята нажежена, цялата в отмала
задухът притиска, мачка и души
Кръвта във вените кипи, пулсира
сърцето мъчи се в ритъм да я укроти
животът притеснен се скрива и замира
огненият дъх по улици пълзи
Лято, не ни оставяй с огнената диря
пламтящата земя с вулкан искри и дим
обичай ни, но любовта ти не бива да убива
прохлада ни дари, за да се спасим
Септември
Варна
Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Поздравление за това лятно ноктюрно!