27.04.2007 г., 22:05 ч.

Огнището 

  Поезия
5.0 (7)
785 0 13
Не го оставяй да изгасне тихо,
огнището подклаждай от жарта.
Бледнеят спомените със годините,
но от желанията пламва любовта.
Със сетната си болка ме поискай!
Дори в съня си мястото за мен пази!
През всички времена във мене виждай
желаните съцветия намирай в моите очи.
По мен рисувай обич накипяла
с цъфтежите на жарките жита...
Със обичта, като водата, и като хляба
да те нахраня, с ласките си да те напоя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...

Още произведения »