ОГРАДИ
Земята е опасана, с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади
И все го пази той, със пушка при нозе,
за себе си ,за свойта Нифертити..
И съвестта му гузна, хич не го гризе!
Той ни признава, чужди апетити…
Издига си оградата с бодлива тел!
Не дава никой, тука да припари
И зад оградата си, той е вече смел… ...