Огън, страст и мизерия се борят в моята душа.
Сломена тя остава от нейната съдба.
Нима животът е страдание на бедните души?
Нима няма щастие за страдащите съдби?
Огънят бушува непрестанно и се превръща в гняв.
Неусетно изпепеляващ и малкото доброта,
тогава не остава нищо друго, освен гневът,
превръщащ се в злоба, корист, но не и в доброта.
Страстта на човека е присъща, за да създаде род,
жалкото е, че трудно се превръща в любов.
Страстта като огън може да изпепели всеки род,
силата твърде често е по-силна от любов. ...