Погледа си не мога от теб да отскубна,
в червен ярък плам и аз ще се превърна.
Ще обгръщам бавно всичко около мен
ще се освобождавам плавно от адский плен.
В пепел мислите ми ще догарят,
в чер пушек думите ми ще се давят.
В ярко червено всичко ще се озари,
а после в тих мрак бавно ще заспи.
И след цялото това горене
за туй нищожно и никакво си време,
единствена утеха ми остава,
че всичко изпепелила съм докрая.
© Елица Чобанова Всички права запазени