Да намаля аз искам огъня си в очите
И душата някак да успокоя от хорски думи
Че ме изгарят тез думи,тъй както слънцето лъчите
Без жал изгаря с огъня си, като чума .
Нирвана да постигна е моята мечта
И всяка клетка в мен да тържествува
Така ще се успокои и моята душа
Която в мир с времето ще съществува.
Какво е огъня без светлината в мен
Която да огрее ми сърцето
И да освети в мен тъмата, като ден
Тъй както слънцето небето.
© Hristo Hristov Всички права запазени