Ще изпратя една телеграма,
на която ще пише: любов...
Ще копнея, когато сме двама,
да въздишам по изгрева нов.
Като стъпка на залез цикламен,
като допир до моята длан –
ти си тръпка, а аз съм измамен
и живея в химерите сам.
Ще изминат летата горещи.
Ще те търся в стотици лица.
Ще изляза на хиляди срещи,
но за мен ще останеш една.
Ще те пазя в сърцето, което
сто морета ще мине за теб.
Любовта украсява небето,
а животът е огън и лед...
© Димитър Драганов Всички права запазени