В гора от сенки крача

и чувам глас на сова;

за тебе, Лора, плача -

за обич бе готова.

Сърцето ми на две е

разкъсано от пламък,

и злото днес живее,

и адът с теб е сладък.

Червената завеса

преминах пак без страх,

за мъртвата принцеса,

за Лора си мечтах.

Събудих се във вторник

в червения салон

и сивият затворник

обви ме кат' питон.

В гората оживяла

скрих спомена голям,

как мигом онемяла,

отдаде се без срам.

Сега душата ми открадна,

ограби светлите мечти;

зовеше ме тъй хладна:

"Огън, следвай ме ти!".