Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми -
потича мъката като река,
а зад всяка точка на ума ми
ти криеш се - и те намирам пак.
По кожата не те усещам вече
и може би това ме тъй гнети,
а може би по-силно съм момиче -
научих се да ходя по игли... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация