лъвче (Лъки)
122 998
3.07.2011 г., 18:40 ч.

Окаменяла молитва 

  Поезия » Друга
697 0 13

Извел те Господ в този ден 
душата ти да види слънце. 
Незнайно как, 
пътеката ти мина покрай мен - 
припряната походка 
искаше да свърне. 
А слънцето разпуснало лъчи, 
разкош от светлина 
и птичи трели… 
Добре, че имаш черни очила! 
Остана сляп, 
за себе си. 
Усетих - 
тротоарът пребледня, 
студен в краката ти потръпна. 
Кръвта навярно зашептя - 
познала камъка, във който се препъна. 
След теб
очите ми постлаха светлина. 
Окаменяла беше всяка дума. 
Сърцето ми се молеше на Бог 
за тебе, татко, 
Прошка Той да има!

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??