Окапали листенца от лалета...
Приличат на червени, страшни рани...
И красотата им, завинаги отнета,
червеи в земята ще нахрани...
Знам, чувствата са прèходни ужасно.
Потъват те в река на име Лета.
Оказват се любовите най-страстните
окапали листенца от лалета...
Така и ние някак си отиваме...
Окапали листенца от лалета...
Безжалостна ръка за миг изтрива ни
от списъка на нашата планета.
© Нина Чилиянска Всички права запазени