limeruna (Йоана)
565 3355
8.01.2021 г., 21:31 ч.

Око на птиче 

  Поезия » Любовна, Друга
471 5 3
Око на птиче

 

До мен си от безкрайно много време.

Помисли ли си някой за безкрайност

съм сигурна, че някъде звезда

изгрява като птиче изгладняло,

излюпено от крехкия копнеж.

И може би сега и тук я няма

тази немислима необятност,

преди да полети

ще паднем като есенни листа.

Но винаги си бил до мен, ще бъдеш

дори преди и след

тиктакането на часовника на здрача,

дори преди и след

разнищването на съзнателното случване

до спомен,

дори преди и след

идеята

за теб и мен.

Безкрайно много или малко -

не стига, все не ми стига.

Всеки знае, че времето

разтеглено

е повече или по-малко,

но никога точно.

Медено утро - или прекаляваш,

или се наслаждаваш на болката.

Око на птиче -

мъничка роса.

Отражение на феникс

е кротостта на влюбения,

лудостта му -

песен на славей.

А звездите

си говорят.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много за милите думи! Много се радвам, че ви допадна!
  • Много верен поетичен часовник тиктака в твоето стихотворение, Йоана! Когато красотата на истинското чувство се слее с красотата на думите се получава такова великолепие!
  • Може би точно този твой стих, Йоана, ми създаде усещането за точното разтегляне на времето. Почувствах се приютен от твоите изящни метафори и окрилен от:

    "Око на птиче -
    мъничка роса.
    Отражение на феникс
    е кротостта на влюбения,
    лудостта му -
    песен на славей.
    А звездите
    си говорят."

    А нерядко си мислим, че звездите са самотни. Но не и звездите на поезията, като теб!
Предложения
: ??:??