9.10.2012 г., 15:35 ч.

Октомври 

  Поезия » Друга
534 0 2
Октомври има хиляди лица – 
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.

Предложих чай, усмивка и съчувствие
(до болка безполезни – като люспи),
предложих ненатрапчиво присъствие –
очите му останаха си пусти...

И нямаше какво да дам, да взема,
или кому да светя пестеливо...
Завих се, та да не прихвана хрема.
Разтворих се в съчувствие. До сиво.
 

© Диана Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??