yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
16.03.2012 г., 23:04 ч.

Октомври 

  Поезия » Философска
622 0 10

 

След утрото, премръзнало до скреж,

и слънцето – аха, да се катурне –

като самотен сънен таралеж,

залутал се сред хълмовете стръмни –

 

повива в златна пелена нощта,

индиговия плащ на мрака сдипля.

Ведро от топла бледа синева

върху сокаци опустели лисва.

 

Потръпва жива старата гора,

през буков смях и жълъдова врява.

В уплитките си златолик бръшлян

кенарени ръкави разкроява.

 

Пробудените шипчици крещят:

– От лятната жарава сме червени.

И рокли в керемиден лъскав цвят

събличат най-безсрамно под небето.

 

Оголват гръд – набъбнала от сок –

с дъх примамват есенните търтеи.

А бог сподиря ги с едно око

и тайно възжелава да е смъртен.

 


© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??