Небето беше в мрак. И заваля.
Октомври зъзне вече в своя болка.
Асфалтът е покрит сега в листа,
а споменът посърна в твоя поглед.
А спомен плах угасна тихо в дъжд,
откакто гасне все със обич лято.
И вятър с дъх фучи в безкрай от скръб,
но не връща светлина във теб обратно.
© Васил Борисов Всички права запазени