laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
30.10.2012 г., 11:55 ч.

Октомври 

  Поезия » Друга
454 1 7

Тревата мокра е от есенни въздишки.

Мъглите се наместват между нас.

Във въздуха по хладни, тъжни нишки

настига ни несъществуващ глас.

 

И шепне ни със аромат на Лято:

„Къде избяга юлският ви  смях...”

Със примирение неосъзнато

изпълва ни Октомври. Като грях.

 

Тъга пълзи във миговете бледи,

а Вятърът свирука сив рефрен.

Погребали сме всички слънчогледи.

Във тебе аз се взирам. Ти – във мен.

 

Във топлия ни Юг са вече птиците.

Дъждът вали, натрапчиво вали...

Единствена остава под ресниците

една любов. И мъничко боли...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??