Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка!
Сам ти ме прегърни ... до болка бяла.
Събери ме в шепите си - счупена душа …
И с жарките си устни направи ме цяла…
Не чакай да ти кажа остани!
За нищо вече никого не моля…
В душата ми - олтар ти свещ запали…
А аз на колене от Бог ще те измоля…