Протегнах ръце
към слънцето
в олтар на самотник
питах: "Какво е любов?"
в дрипи душевни
като сиротник.
Очите надежди
огън изгаря
и бавно със болка
в слепец ме превръща
дори да я има
как ще позная
че тя ме докосва
или прегръща.
Юни, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени