6.05.2008 г., 13:28 ч.

Онази нощ 

  Поезия
759 0 11
Онази нощ завършваше така -
бавно свалях дрехите от теб.
Аз не страдах от страха нелеп,
че ще пуснеш моята ръка.
Отвънка бе копринена тъма,
а ние светехме в магичен мрак.
Докосвах кожата ти пак,
повярвал в теб едва.
Блестящо беше всичко в мен,
а онази вечер беше диамант.
От непознат, проклет пресантиман,
те поисках и във моя ден.
Но не и ти. Отиде си сама.
Аз останах да прегръщам твоя шал.
Онази нощ завършваше така -

да те любя без любов не бях можал.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??