8.07.2008 г., 19:01 ч.

Онази - старата история 

  Поезия » Друга
970 0 9
 

 Онази - старата история

 (Всички сте я чували, нали?)

 

Да ви разкажа ли за нея -

старата история?

Двама влюбени на кея,

две сърца в агония.

 

Луната скрива своя лик -

денят настъпва с пълна сила -

и като от тъга заглъхнал вик

зората със мъгла се е покрила.

 

Той лицето и изпива със очи,

Тя плаче със сълзи горещи.

Морето, инак шумно, в този миг мълчи,

тих свидетел е на таз последна среща.

 

Е, да, познахте - Той ще заминава.

Няма никакво съмнение -

мечтата му е във море да плава

и от любимата си търси опрощение.

 

Сирена извисява глас над всички.

„Време е за тръгване, нали?"

По лицето и сълзи се стичат -

заминава Той, уви...

 

И там, на брега на синьото море

обещание едно си дават -

своята любов да не забравят те,

всеки в молитвите си другия да споменава.

 

Всеки от тях със клетва се зарича -

да носят венчалните халки,

всяка вечер през прозореца си да надничат,

милувка да изпращат към небето гледайки.

 

За морето таз история е старa, но все пак е актуална

и краят и почти еднакъв всеки път е бил -

на първото пристанище Той хвърля своята халка венчална,

забравя, че мечтите си със Нея е делил.

 

Не след дълго и Тя спомените свои изоставя,

пропъжда обещанията, любовта и самотата.

И нали очи далечни бързо се забравят,

Тя в морето синьо хвърля си халката...

 

И тука сигурно ще ви е чудно -

защо за таз история известна ви говоря?

Ами чудя се във този късен час, все още будна,

дали сама със себе си по тая тема да поспоря?

 

И изводът накрая бе един -

по тази тема спорът е безсмислен,

защото любовта е мощен властелин,

но никой властелин не е всесилен.

 

И накратко, когато огънят на любовта гори,

не е тъй важно дали ще е изпепеляващ.

Важното е време и дистанция да победи,

и жар да има, за да се разпалва.

© Меги Алексиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??