Онази съм, която съумя...

19.03.2022 г., 20:49 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

5.0 / 8

392 5 8

Жена съм, но на крехки рамене
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи,
страхът гризе си ноктите и стене.
Надеждата съм в детските очи,
А аз? Е, кучета ме яли мене!
Жена съм аз и майка на бащи,
които гинат някъде далече.
Гневът ми в знамената им плющи,
а нежността деца приспива вечер. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пясъчните лилии на лунния бряг
Вечна

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
Почти инфарктно

Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
Седи, Grey се!

... нещо май ти липсва. И личи си: - в уискито „за твоя сметка” пак; - в мисълта за пух и белезници;...

Още произведения »