Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим,
се прокрадва на пръсти замръзнали
през пролука, ключалка, комин -
влиза в нас и разбърква ни пъзела.
Онова, за което мълчим,
е молитва и вик. И чудовище.
Ужасяващо страшно без грим,
а безценно и свидно съкровище. ...