Някой някъде плаче. Надолу.

По етажите. Чувам го аз.

Някой сам е в душата си гола.

Някой плаче за капчица страст.
 

Някой пие. Жената си бие.

Друг заспива след делник жесток.

Някой мисли за общото ние.

Друг догонва работния срок.
 

Някой ражда, а втори умира.

Някой бебе в ръцете държи.

Друг утеха в тъгата намира

и не спира да лее лъжи.
 

Ще опиша живота прекрасен

като птица, поела на юг...

Тя се губи във по̀лет неясен,

но напролет завръща се тук.