Някой някъде плаче. Надолу.
По етажите. Чувам го аз.
Някой сам е в душата си гола.
Някой плаче за капчица страст.
Някой пие. Жената си бие.
Друг заспива след делник жесток.
Някой мисли за общото ние.
Друг догонва работния срок.
Някой ражда, а втори умира.
Някой бебе в ръцете държи.
Друг утеха в тъгата намира
и не спира да лее лъжи.
Ще опиша живота прекрасен
като птица, поела на юг...
Тя се губи във по̀лет неясен,
но напролет завръща се тук.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados