Уморих се вече,
уморих се да мразя,
намразих дори пролетта.
Уморих се даже да лазя,
и искам да полетя.
Но крилете ми, закачат се във клоните,
щото всеки различно стърчи
с милиони разцъфнали пъпки,
като милиони очи,
които гледат с насмешка
моите напъни смешни,
и с упоритост една – нечовешка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация