Понякога поглеждаш ли небето?!
Скрит в облаците му, оставаш хармонично сам...
Възпято е от хиляди поети,
а сякаш всеки път откриваш още нещо там...
А случва ли ти се да мислиш с простора,
широко, сякаш си потънал в чудеса.
Да си представяш множеството хора
и да си радостен, че си избягал от това?!
Замислял ли си се, загледан в планината...
Потъвал ли си в нейния разкош?!
За миг почувства ли как сливаш се с тишината
и падаш в плен на силната ù мощ? ...