Пей ли ми пей,
моя малка чучулиго!
С песен ме сгрей,
че топлина ми не стига...
Сърце ми премръзна
всред чуждите хора,
сърцето ми тъжно
стопли ти отгоре.
... и аз пак днеска
под небето съм родно,
в зимата тежка
сам къде ли не бродих.
Млади години
далече погребах.
Пей и спаси ме,
за миг от прокоба!
За миг да забравя
скръб - чужда и своя,
ръждясали брави,
и къща покойник...
Пей ли ми пей,
моя малка чучулиго!
С песен ме сгрей,
че топлина ми не стига...
© Милко Кънчев Всички права запазени