Аз искам да напиша днес поема – сърцето ми да разбереш така: душата ми –дали е скитница, която все търси те, за теб мечтай?
Аз искам да ти кажа две слова с нея - безмълвно, тайно ти се вричам, макар да зная колко трудно е да се обича… И как сърцето плаче и нарича на теб, приятелю, най-свидните слова! И как по своему обича. "Но що е обич? - някой ще попита. - На пролетното утро песента или омара лятна?" Нима човек се ражда, без да е обичан, заченат пак от тази обич… Вечна. И извървява своя път докрай – от обич обладан. И в миг незнаен, в случаен час, когато тази обич ни ранява, ний, хората, не знаещи що търсим, но усещайки, задъхано се спираме, пред всеки порив на сърцето, и може би си мислим, че обичаме… Понякога, изгубили следата, но търсещи. Изгубили надежди и мечти в света на суетата… плахо пристъпвайки, но като в безпътица, се чудим с любовен пламък как да покорим мечта, и как да я превърнем в обич, за да ни… боли, да ни напомня, че ни има. И в този миг, подвластни на сърцето, обзети от безвремие – стоим притихнали, объркани стоим в отстъпление от собствените си мечти, под гаснещите падащи звезди. Не ни забравяй, Обич! Никога!
А ние с теб, навярно дълго още ще се търсим… И може би до край ще се намираме, защото тази обич днес ни подлуди, накара ни да тръпнем в очакване… Под гаснещите, но изпълнени с трепета на нашите мечти, звезди. Под палещата страст на слънчеви лъчи в лятната омара, с очи, изпълнени с очакване, в които вечер ще се оглеждат хиляди звезди… А ние пак ще се обичаме... 07 юли 2007
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.