Днес няма да разказвам за смъртта...
Не моята, на Егото, по принцип.
Защото има навик да възкръсва
след всеки алчен довод на ума ни.
Днес просто си реших, че ще живея
в подмолите на слънчевите ниши
и ако утре слънце не изгрее
ще се напиша в стих,
за да ме вдишате.
Те, кръстовете, затова са древни,
защото имат паметта на живите.
В отвесните скали на времето ...