някога
в такива моменти
за секунди
ми изскачаха жиците
и по голите кабели
запламтявах до бяло
над зениците
мълния
с пелена
за секунди ми падаше
като с огън от пъкала
в червено
и пространства стопяваха
като на дива сиамка
ми се свиваше тялото
да отскочи
30 метра високо
върху покрива
на живота
горещ
ламаринен
някога
днес те поглеждам
и просто
ще те отмина
© Павлина Гатева Всички права запазени