Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи,
заспи ли – все насън брои монети,
и за сархоша с хлътнали страни,
изпил съня на хиляди планети.
Аз помня как момче със звезден шал,
с очи на мрачен и самотен орех,
дойде при мен. И след това разбрах
как хубаво е с друг да поговориш. ...